Невероятната миля

В продължение на девет години всички смятали, че е невъзможно човек да пробяга една миля за по-малко от четири минути.

На 7 август 1954 г. по време на Олимпийските игри във Ванкувър 35 000 зрители стават свидетели на исторически момент:

„Невероятната миля“ е пробягана с резултат под 4 минути.

Английският лекоатлет Роджър Банистър печели златен медал, като успява да преодолее бариерата от 4 минути и изумява света с резултат 3:58.8.

Били са необходими цели девет години, за да се уверим и повярваме, че невъзможното е възможно. Шест седмици по-късно австралийският лекоатлет Джон Ланди също преодолява бариерата с време 3:59.6.

Това вече е чудо – в продължение на девет години никой не успява да се доближи до бариерата от 4 минути, и изведнъж двама лекоатлети показват на целия свят, че няма невъзможни неща.

Какво се случва после?

Чудесата продължават. През следващите девет години още приблизително двеста лекоатлета успяват да преодолеят непреодолимата бариера.

Как се случват чудесата?

Роджър Банистър е бил отличен студент по медицина в Оксфорд. Неговата мечта била да преодолее бариерата от 4 минути за една миля. Бившата спортна звезда Арчи забелязал таланта на Банистър и решил, че той е единственият, който би могъл да постави нов рекорд при добра подготовка. Предлага на Банисътр да го подготвя и той приема.

За съжаление Банистър възприема тренировките си като „неуспешни“ и се отказва. След време отново се връща към бягането и подновява тренировките си с Арчи. Постига резултат от 4 минути и 11 секунди. Недоволен от представянето си, вярата му е подкопана и за втори път се оттегля.

Историята казва, че неговата приятелка Мойра го окуражава да продължи, защото и тя като Арчи вярва в неговия потенциал. Очевидно с такава солидна подкрепа, Банистър осъзнава, че единственият начин да не успее е като се откаже. Така за пореден път той се посвещава на мечтата си с обновена вяра.

Успява на 7 август 1954 г. – преодолява бариерата от 4 минути за една миля и поставя нов световен рекорд.

Междувременно Банистър се дипломира като студент по медицина и става уважаван неврохирург.

Както виждаме, пътят към мечтите и успеха в действителност е доста труден. Дори да имаме талант, мечти, желание, възможности и подкрепа, ако вярата ни не е достатъчно силна, е много вероятно да се откажем.

Предполагам, че Банистър, както и другите атлети, преодоляли бариерата, са преживели периоди на съмнения, отчаяние, загуба на вяра, но, за щастие, са намерили сили да променят мисленето и убежденията си, намерили са сили да подхранят вярата си и, в крайна сметка, да спечелят вътрешната битка и да заслужат признанието и овациите на спортния свят.

Надявам се всеки, който прочете тази история, да си вземе нещо вдъхновяващо от нея, което да подхрани вярата ви.

Желaя ви успехи и повече сбъднати мечти! Дори да не получите овациите на целия свят, дори да не останете в историята, най-важното е да покажете на себе си, че можете да бъдете по-добри.

Често в трудни моменти си припомням историята на Роджър Банистър и си казвам:

„Продължавай към мечтата си и преодолей бариерата! Заслужаваш го!“

Това ми е напълно достатъчно. Вярвам, че е било достатъчно и на всички онези, който са преодолели бариерата от 4 минути.

„Вярвай и тичай към мечтите си! Когато ти стане много трудно, си спомни за бариерата от 4 минути и историята за невероятната миля!“